"Няма да говоря нищо за трансферната си история", предупреждава Андрей Аршавин. Той се надяваше да премине в клуб от Западна Европа, но клубът му Зенит (Санкт Петербург) не го пусна.

Лидерът на руския национален тим нямаше никакви възражения да говори пред "Спорт Експрес", но разговорът беше труден. Настроението на събеседника беше някъде в района на абсолютната нула.

- В какво настроение дойдохте на сбора на националния отбор?

- В работно.

- Значи всичко, което се случи в последните два месеца, е забравено, докато сте в националния отбор?

- Старая се действително да е така.

- А получава ли се?

- Ще видим на терена.

- Във вашата история като че ли бе поставено многоточие. Вярвате ли, че трансферът, неосъществен през лятото, може да се състои през зимата?

- Сега е трудно да гадаем. Какво мога да ви кажа? Първо да доживеем до зимата.

- В пресата се говореше, че ако останете в Зенит, условията по договора ви ще бъдат подобрени. Не се ли планира сключването на нов договор?

- Не сме обсъждали нищо по този въпрос.

- Оптимист ли сте в живота или песимист?

- Аз съм реалист.

- Но да излезе от настоящото ви състояние, без това да се отрази по никакъв начин на психиката ви, вероятно би могъл само някой подчертан оптимист.

- Сигурно.

- Тоест случилото ce ви потиска?

- Естествено.

- Семейството ви тежко ли преживяваше тази история?

- Разбира се, как иначе?

- Кой освен семейството ви помогна в тези тежки дни?

- Имах усещането, че хората, които искаха трансферът да стане, можеха да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Повечето искаха да остана в Зенит.

- Най-близкото си обкръжение ли имате предвид?

- Не, имам предвид всички, които се изказаха по този повод. Никого не съдя, защото уважавам всяко мнение. Ако хората не искат да си тръгна, това е тяхно право.

- Но на вас по-леко от това не ви ставаше?

- Естествено. На всеки му е нужна подкрепа и колкото повече, толкова по-добре.

- Накара ли ви това да преразгледате някакви свои житейски ценности?

- Засега не съм готов да правя изводи. Времето всичко ще подреди по местата.

- Какво ви помагаше да се отвлечете от неприятните мисли?

- Нищо. Беше невъзможно да се отвлека от тях.

- Промени ли се нещо в отношенията ви със съотборниците?

- Да, някои неща, но не искам да навлизам в подробности, пък и защо да изнасям личните си отношения пред публиката.

- Спечелването на Суперкупата на Европа помогна ли поне малко да се подобри настроението ви? Или това, че не бяхте титуляр, го развали още повече?

- Разбира се, че настроението ми се подобри. Победата и празненството след това пък и мисълта, че спечелихме още един трофей - всичко това са положителни събития.

- Да се върнем непосредствено към футбола. Как ви се стори, Манчестър Юнайтед с пълни сили ли игра в Монако?

- Да. Те играха нормално, но победихме ние.

- Благодарение на какво?

- На характера, на това, че нашите футболисти надиграваха съперниците в определени епизоди, защитаваха се грамотно и не даваха на съперника да се разиграе.

- Ще ви помогне ли тази победа за представянето в Шампионската лига?

- Естествено. Всеки такъв успех по малко променя манталитета ни за добро. Постепенно преставаме да се страхуваме от каквото и да било.

- Може ли да се каже още сега, че манталитетът на Зенит му позволява да се бори като равен с водещите европейски клубове?

- Сега в отбора и в клуба цари еуфория. Струва ни се, че изобщо не можем да паднем от никого. Но дори ако слезем на земята, можем да констатираме, че в отделни, единични мачове Зенит е способен да бие всеки. Разбира се, за целта трябва да сме готови на сто процента и да играем по най-добрия начин, на който сме способни. При по-продължителна дистанция за съжаление не е възможно да се задържи 100-процентовата готовност и затова шансовете ни намаляват.

- Излиза, че сега в Зенит е много по-интересно да се играе, отколкото преди?

- Разбира се.

- Значи би трябвало да имате достатъчно стимули, за да се потопите напълно във футбола?

- Много се надявам да е така.

- Как ще определите жребия на Зенит в Шампионската лига (б.р. - съперници са Реал М, Ювентус и БАТЕ Борисов)? Тежък ли е по-скоро или много интересен?

- Наистина жребият е интересен. Що се касае до другото, вие какво очаквахте? От първите две урни беше ясно, че ще се паднат два много силни отбора. За мен е по-добре, че играем срещу Реал, а не срещу Барселона. Да, от мадридчани може да загубим, но поне ще играем нещо. А на "Ноу Камп", колкото и да се пънем, дежурните три гола ще ги отнесем. А дали ни се е паднал Ювентус или, да кажем, Интер, за мен няма никаква разлика.

- А какво ще кажете за БАТЕ?

- Това е забавно. Кой знае защо преди тегленето на жребия повечето футболисти на Зенит искаха да ни се падне БАТЕ. Не защото беларусите са слаби. Просто ни се искаше да видим що за чудо е това - Шампионската лига в Борисов. Звучи някак свежо, не намирате ли? Макар че, ако Зенит нищо не беше спечелил тази година, и той щеше да има същия статут в лигата.

- Но беларусите най-вероятно няма да спечелят нито точка. Добре ли е това или би било по-добре, ако БАТЕ можеше да вземе точки от всички останали тимове?

- Разбира се, че вторият вариант е по-добър. Но мисля, че е твърде рано да отписваме беларуския клуб. Имам усещането, че БАТЕ може да направи тежък живота на някой от фаворитите на свой терен.

- Националният отбор започва нов квалификационен цикъл. Отличава ли се настроението в сравнение с онова отпреди 2 години преди мача с Хърватия?

- Да. Тогава в нас вярваше само Гуус, а сега и ние самите си вярваме.

- Последната контрола с Холандия добави ли нещо в това отношение?

- Сигурно. Ако не беше европейското, всички щяха да ни повтарят, че сме длъжни да се покажем по най-добрия начин в мача с Холандия. Но сега нямаше какво да доказваме, просто излязохме да играем футбол. Завършихме наравно, което е нормален резултат. Забравихме го веднага, защото срещата беше приятелска. Единственото, което ни разстрои, беше малкият брой запалянковци. За мен това е учудващо. Когато отборът ти среща толкова силен съперник, не е ли това повод да отидеш на стадиона?

- По отношение на манталитета, който вече споменахте, даде ли ви нещо този мач?

- Важното е, че опитахме да играем своята игра, без да се замисляме дали насреща са Робен, или Ван дер Ваарт. Да, холандците атакуваха по-често и имаха повече положения, но те са един от най-силните тимове в света. Ние не се опитвахме само да рушим, а също да направим нещо. Именно в това се изразява и новият ни манталитет

- Може ли да се каже, че той вече е необратимо внушен на руския национален тим?

- Надявам се, че е така.

- Преди жребия за Евро 2008 казахте, че искате да ви се падне Германия. Тогава не се получи, но сега ще се изправите срещу немците. Доволен ли сте?

- По принцип да. Във всички случаи в групата ни трябваше да има силен отбор. Падна се Германия.

- А изказването на Линекер, че футбол играят всички, а накрая печелят германците, как го приемате?

- Наистина има такава тенденция. Може би го заслужават със стабилното си представяне на големи първенства.

- Каза ли ви нещо Хидинк при сегашната ви среща?

- Нищо особено.

- А вие обсъдихте ли вашата ситуация с него?

- Той се поинтересува искам ли самият аз да напусна. Но както се убедихте, в тази история моето мнение не беше решаващо.

Борис Левин, "Sport-express.ru"